Открита е съвсем случайно през 1970 година по време на добив на варовик. Отворена е за посещения чак през 2015-та година. Пещерата е с дължина около 200 метра, влажност 98% , денивелация 26 метра и разполага с 5 зали, от които 4 са облагородени и отворени за посетители. Целогодишно температурата там е 10 градуса. За придвижването са изградени метални платформи, като е добре да се знае, че има няколко участъка, които са тесни и човек трябва да се движи там приведен. Открита е съвсем случайно през 1970 година по време на добив на варовик. Отворена е за посещения чак през 2015-та година. Пещерата е с дължина около 200 метра, влажност 98% , денивелация 26 метра и разполага с 5 зали, от които 4 са облагородени и отворени за посетители. Целогодишно температурата там е 10 градуса. За придвижването са изградени метални платформи, като е добре да се знае, че има няколко участъка, които са тесни и човек трябва да се движи там приведен.

В пещерата могат да се видят различни и разнообразни образувания като сталактити, сталагмити, пещерни кристали, гроздовиден сталактит, калцитни образувания, както и полускъпоценния камък Оникс. Цветното осветление във всички зали прави пещерата още по-красива и атрактивна. Има едно образувание, което е оприличено на Дева Мария.

Друго, на което може да се полюбувате там, са прилепите – голям и малък подковонос. Препоръчвам ви да внимавате като се хващате за металните парапети, защото може да сграбчите някой спящ прилеп.

Екскурзоводката беше изключително любезна – разказа ни много интересни подробности за пещерата и беше много отзивчива да отговори на всичките ни въпроси. Това определено беше едно запомнящо се посещение и си заслужава да се види с очите. В близост до пещерата има добре обособен безплатен паркинг, като от него трябва да повървите около 300-400 метра по асфалтов път до самата пещера.