Край село Мезек, община Свиленград, се намира една много добре запазена средновековна византийска крепост, за която обаче се знае твърде малко. Според някои изследователи името й е „Неутзикон“.
Руините й имат статут на археологически паметник на културата от национално значение. Мястото е изключително добре поддържано и приятно за посещение. Има пейки под дърветата, където може да се полюбувате на красиви гледки към село Мезек, Горнотракийска низина и Сакар планина. Ще видите фигури в реален ръст на войници с бойно снаряжение и обикновени хора от онова време. За децата има възможност за стрела с лък и други забавления. В информационния център до крепостта може да получите повече информация и да закупите комбиниран билет за посещение на крепостта и тракийската куполна гробница Мезек.
Крепост Неутзикон е създадена около 11 век, като е била гранична стражева крепост и основната й функция е била да охранява териториите между реките Арда и Марица. В нея са разположени 9 кули с височина до 10 метра. Функционирала е като византийска крепост до края на 14 век, когато се формира Османската империя и районът пада под турско робство. Била много добре запазена до началото на 20 век. Част от нея е разрушена около 1900 година, когато са взимани камъни за турските казарми в Свиленград.
Една от атракциите там е бункерът, останал от Втората световна война. Той е разположен на видно място, като всъщност целта му е била да заблуди противника с това. Истинският бункер се намира в близост до него и е замаскиран с камъни от крепостта и всъщност прилича на още една кула. Дълго време е смятан от археолозите за 10-тата кула на крепостта.
Средновековният град и крепост Червен се намира в границите на природен парк „Русенски Лом“, на около 35 км. от град Русе, до село Червен. Той е един от най-значимите военно-административни, църковно-културни и стопански центрове на Второто българско царство.
РазгледайВ Пловдивското Ново село може да посетите „Център за увеселителни и културни дейности“ или наричан още „Музей на света – от сътворението до наши дни“.
Разгледай
Коментари
Оставете коментар