Пещера "Добростански бисер"

... от Катерина в Опознай България! Посещения 2208 25 август, 2019
Пещера „Добростански бисер“ е пропастна пещера в Родопите, намираща се в резерват „Червената стена“ в община Асеновград. Известна е още като „Ахметьова дупка“.

Пещера „Добростански бисер“ е пропастна пещера в Родопите, намираща се в резерват „Червената стена“ в община Асеновград. Името й дават красивите скални бисери, които са се образували през вековете, но за жалост сега са унищожени. В нея могат да се наблюдават и трите карстови форми – сталактити, сталагмити и сталактони. Известна е още като „Ахметьова дупка“.

Според местната легенда от времето на турското робство се разказва, че докато турчинът Ахмед ага обикалял околните села да събира данъци, поискал да му сготвят нещо вкусно. Поднесли му свинско със зеле. На него толкова му харесало, че в следващото село поискал да му сготвят същото. Когато разбрал, че са го гощавали със свинско месо (вярата на мюсюлманите не позволява те да ядат такова), той побеснял и решил да запали селото. Местните селяни обаче го причакали и го убили. Тялото му хвърлили в пещерата. От там идва и другото име на пещерата – „Ахметьова дупка“.

Пещерата е проучвана през 1963 година и в нея е намерен човешки скелет. Но дали това означава, че легендата се е случила в действителност, може само да гадаем. През 90-те години „Добростански бисер“ е била отворена за посещения, но бързо била затворена. Вследствие на това е била ограбена – изпотрошили част от сталактитите, осветлението било разбито, освен това било откраднато част от желязното стълбище на входа, при което обектът става опасен.

През 2018 година, официално пещерата отново е отворена за посетители. В района има повече от 200 карстови пещери, но „Добростански бисер” е единствената, която е пригодена за посещение.

По-надолу ще намерите карта, която да ви насочи към точното местоположение на пещерата. По главния път Асеновград – Кърджали се отбивате след село Червен в посока Белинташ (Орешец/Добростан/Мостово). Ще минете през село Горнослав, а на изхода от село Орешец на разклонението продължавате надясно към село Добростан. От там до хижа Марциганица са 4-5 км. по тесен, но добър път. Паркирахме до хижата, която сега е частна собственост и според табелата „с въоръжена охрана“. Поехме по обозначената пътека за пещерата. Тя беше много приятна и с изящни гледки. След около 20 минути се озовахме до една изградена малка къщичка, която се оказа входът на пещерата. Местният гид беше много любезен, разведе ни и ни разказа за историята на пещерата. Тя не е голяма - между 500 и 1 000 кв.м., 15 метра е дълбочината на входния отвес. Осветена е добре и успяхме да се полюбуваме на красотите й. В нея зимуват колония прилепи, които имат важна роля за еко-равновесието в района. Заради тях пещерата спира да работи през зимния период (между октомври и март). Затова е добре да проверите работното й време преди да решите да я посетите. В момента е отворена за посещения петък, събота, неделя и през официалните празници.

Коментари

Оставете коментар

Няма да бъде публикуван никъде.

This site is protected by reCAPTCHA and the Google Privacy Policy and Terms of Service apply.

Вижте още

Водопад “Лястовичи вир” се намира в близост до село Долнослав, община Асеновград. Според местните хора името му идва от труднодостъпния терен, заради който само лястовиците са можели да стигнат до него.

Водопад "Лястовичи вир"

Водопад “Лястовичи вир” се намира в близост до село Долнослав, община Асеновград. Според местните хора името му идва от труднодостъпния терен, заради който само лястовиците са можели да стигнат до него.

Разгледай
Най-добре запазеният кромлех в България се намира в Източните Родопи между селата Долни Главанак и Тополово, община Маджарово. Наричат го още българския Стоунхендж. Представлява 15 пирамидални побити камъка, подредени в приблизителна окръжност, с различна височина, като най-високите камъни са с височина 1,5 м.

Кромлех край село Долни Главанак

Най-добре запазеният кромлех в България се намира в Източните Родопи между селата Долни Главанак и Тополово, община Маджарово. Наричат го още българския Стоунхендж. Представлява 15 пирамидални побити камъка, подредени в приблизителна окръжност, с различна височина, като най-високите камъни са с височина 1,5 м.

Разгледай

My Taste For Living