Пещера "Добростански бисер"

от Катерина в Опознай България! Посещения 1915 25 август, 2019

Пещера „Добростански бисер“ е пропастна пещера в Родопите, намираща се в резерват „Червената стена“ в община Асеновград. Името й дават красивите скални бисери, които са се образували през вековете, но за жалост сега са унищожени. В нея могат да се наблюдават и трите карстови форми – сталактити, сталагмити и сталактони. Известна е още като „Ахметьова дупка“.

Според местната легенда от времето на турското робство се разказва, че докато турчинът Ахмед ага обикалял околните села да събира данъци, поискал да му сготвят нещо вкусно. Поднесли му свинско със зеле. На него толкова му харесало, че в следващото село поискал да му сготвят същото. Когато разбрал, че са го гощавали със свинско месо (вярата на мюсюлманите не позволява те да ядат такова), той побеснял и решил да запали селото. Местните селяни обаче го причакали и го убили. Тялото му хвърлили в пещерата. От там идва и другото име на пещерата – „Ахметьова дупка“.

Пещерата е проучвана през 1963 година и в нея е намерен човешки скелет. Но дали това означава, че легендата се е случила в действителност, може само да гадаем. През 90-те години „Добростански бисер“ е била отворена за посещения, но бързо била затворена. Вследствие на това е била ограбена – изпотрошили част от сталактитите, осветлението било разбито, освен това било откраднато част от желязното стълбище на входа, при което обектът става опасен.

През 2018 година, официално пещерата отново е отворена за посетители. В района има повече от 200 карстови пещери, но „Добростански бисер” е единствената, която е пригодена за посещение.

По-надолу ще намерите карта, която да ви насочи към точното местоположение на пещерата. По главния път Асеновград – Кърджали се отбивате след село Червен в посока Белинташ (Орешец/Добростан/Мостово). Ще минете през село Горнослав, а на изхода от село Орешец на разклонението продължавате надясно към село Добростан. От там до хижа Марциганица са 4-5 км. по тесен, но добър път. Паркирахме до хижата, която сега е частна собственост и според табелата „с въоръжена охрана“. Поехме по обозначената пътека за пещерата. Тя беше много приятна и с изящни гледки. След около 20 минути се озовахме до една изградена малка къщичка, която се оказа входът на пещерата. Местният гид беше много любезен, разведе ни и ни разказа за историята на пещерата. Тя не е голяма - между 500 и 1 000 кв.м., 15 метра е дълбочината на входния отвес. Осветена е добре и успяхме да се полюбуваме на красотите й. В нея зимуват колония прилепи, които имат важна роля за еко-равновесието в района. Заради тях пещерата спира да работи през зимния период (между октомври и март). Затова е добре да проверите работното й време преди да решите да я посетите. В момента е отворена за посещения петък, събота, неделя и през официалните празници.